-
Watch Online / «Цветя, растящи в блатото" Хаким Фаршид: изтеглете fb2, прочетете онлайн
За книгата: година / ВЪВЕДЕНИЕ ОТ АВТОРА: Авторът на следващия текст не е цветар или дори ботаник, за да може да проучи задълбочено цветя, растящи в блатото. И той не крие това; идеята му за цветовете не надхвърля набора от информация, включена в общообразователната училищна програма. Въпреки че при разработването на отделни точки от вашия текст, които са пряко или косвено свързани с т.нар. блатен жив свят, той трябваше да проучи подробно някои публикации, публикувани в интернет. Авторът е склонен да вярва, че човешката общност в много отношения прилича най-много на кално блато, което е наситено с тор от враждебност и невежество на цели поколения. Затова навсякъде се бори срещу всяка проява на невежество, излагайки го навсякъде. Блатният живот според неговото разбиране е предназначен да олицетворява образа на периферията: в мисленето и действието на съответните субекти - естествено от човешкия поток. Заглавието на творбата съдържа чисто алегорично послание. Той отразява споменаване на близкото минало на руското общество. Това е най-трудният епизод от живота на героите на романа, който по същество съвпадна с периода на деградация на руското общество след трагичния разпад на СССР. Именно този постсъветски период от руския живот действа като вид задушаващ (с отровната си атмосфера) водовъртеж, където навсякъде се срещат само зли духове, дяволи и идиоти; по-просто - мутанти на ментално атрофирало общество! Споменаването на подобна тема в предлагания на вниманието на читателя опус има чисто символичен характер и е по-скоро свързано с метафора, отколкото с ботаника. А самият опус в най-добрия случай може да се разглежда като разказ от трето лице. Защото предлаганият текст всъщност действа като непрекъсната територия на алегория и мисълта на автора лети над тази територия, отхвърляйки цялата тривиална низост на съвременния живот. Всичко в него е вярно, но не всичко е за автора. Заслужава да се отбележи също, че по своя дизайн тази творба до известна степен повтаря друга публикация на автора - „Проза. Ru като горчив укор към днешна Русия»